Каталогът на Бургаската художествена галерия вече е достъпен в интернет. Под формата на няколко PDF-файла изданието може да бъде изтеглено от раздела „Каталог“ на блога на галерията. Печатният вариант се предлага за продажба на посетителите във фоайето на музея.
Над 2 милиона лева влизат от догодина в бюджета на Дирекция “Музеи, галерии и изобразителни изкуства” при Министерството на културата, като тези пари ще се усвояват целево за дигиталното управление на музеите и галериите у нас. Това съобщи вчера в Бургас шефът на дирекцията Руско Русев по време на тематичния семинар, който събра в БХГ “Петко Задгорски” десетки представители на културни институти от Югоизточна България.
Това е шестата поредна среща в рамките на една година, имаща разяснителна функция за въвеждането на Единния софтуер за управление на музейните фондове. Целта на семинара е музейните фондове и музейните специалисти да бъдат подготвени за въвеждането на информацията, а това означава приоритетно да се провери какво е състоянието на документацията, на отделните музейни предмети и готовността на музейните екипи за участието им.
Дигитализацията поначало изисква много средства, отбеляза още Русев, като уточни, че за софтуера са отделени 600 хиляди лева и са осигурени финанси за нещо много важно – обучителни курсове по региони и в самите музеи. Според дългогодишния музеен деятел колективите в отделните места са интелигентни, подготвени и отворени за модерната система. Той не скри оптимизма си, че в близките 3-4 г. по-голямата част от музейните фондове ще бъде въведена в тази единна система.
Идеята за единния софтуер е част от цялостен проект на Министерството на културата и се финансира от Европейския съвет за култура. Чрез този проект българските музеи ще бъдат част от европейската и световна мрежа на културните ценности.
Автор: Йорданка Ингилизова
Източник: http://www.factor-bs.com/news-6841.html
Руско РУСЕВ, директор на дирекция “Музеи, галерии и изобразително изкуство” към Министерството на културата:
Интервю на Йорданка ИНГИЛИЗОВА
Неотдавна Регионалният бургаски музей домакинства инициирания от Министерството на културата Национален семинар по проблемите и подготовката за въвеждане на Единния софтуер за управление на музейните фондове като част от проект на МК, финансиран от Европейския съвет за култура. Чрез него българските музеи ще бъдат част от европейската и световна мрежа на културните ценности.
На семинара, открит в залата на Художествената галерия „Петко Задгорски” от шефа на „Музеи, галерии и изобразителни изкуства” при МК – Руско Русев, присъстваха много директори и IT-специалисти на редица музеи и художествени галерии от Югоизточна България.
– Г-н Русев, докъде сме стигнали с дигитализацията на музейните фондове и каква е политиката на Министерството на културата в това отношение?
– Ние разбираме дигитализацията в 3 стъпки. Първо – дигитализация на музейните фондове, после на информацията и после на музейните дейности. Всичко това е свързано. Трябва електронно да регистрираме музейните предмети с данните за тях, натрупани отвън, тъй като информацията за всеки артефакт е интересна за публиката. Убеден съм, че освен показването на предметите е важно да произвеждаме и разпространяваме тази информация. Трябва да се научим музеите да бъдат медии, т.е. разпространители на тази информация. Затова тази година направихме работна среща на тема “Музеи и медии”, свързана с динамичното развитие на технолгиите. Огромното натрупване на информация в музеите налага да говорим за нов тип дейност в тях. Всичко се качва в дигитален вид и се разпространява в световната мрежа. За съжаление там има съвсем малко или почти нищо за България, въпреки че ние сме третата държава в света, която притежава най-много артефакти, свързани с периода на античността и въобще с ранната история на човечеството.
– Защо е така?
– Защото тази информация не е систематизирана, не се познава от достатъчно много хора. Тя не е дигиталиризирана, това го няма във вид на образ, а както знаем през последните 5 г. IT-технологията се развива с бързи темпове. Има немалко случаи, в които артефактът като естетика, като предмет е нещо незначително, но е изключително ценен, защото притежава невероятна история, а хората се интересуват и от това. Производството на информация е много важно и от музейните специалисти се очаква те да я поднесат ясно и интригуващо. Достъпът до сегашните албуми и каталози е по-ограничен, а чрез световната мрежа вече далеч повече хора ще узнаят за богатствата по нашите земи. А нали това е едно от основните изискванията на ЕС – да осигурим по-голям достъп на потребителите.
– Колко са нашите музеи и има ли някаква статистика за броя на съхраняваните в тях предмети?
– Относително знаем, защото артефактите нарастват в геометрична прогресия. Преди 15 г. те бяха около 4 500 000, сега говорим за 7 250 000 артефакти. А музеите са ясни – 235 са регистрираните на територията на страната. Но има нещо различно, сега у нас върви процес за трансформиране на музейните сбирки в общински музеи. Вече сме създали 6-7 такива – в Малко Търново, Любимец, Харманли, Борово, Полски Тръмбеш… Сигурен съм, че броят им ще расте, поне още 20-30 музея ще открием. Което е нормално – стремежът на човека да представя в материален вид идентичността на отделната общност се е зародил още от тотемните общества.
– Как се вписваме в световната музейна ситуация?
– В една страна като Холадния например, която е почти колкото нас, има 700 музея и ние се изравняваме с нашите около 500 музейни сбирки плюс 235 музея. В рамките на нормалното сме. И тук искам да отбележа, че не става дума само до създаването на исторически музеи, ето, в Тутракан има музей на риболова в Тутракан.
– В годините, когато паднаха границите и хората щъкат напред-назад из глобалното село, има вече база за сравнение и летвата е вдигната високо. Работи ли се в тази посока – музеят да не е мъртъв, експонатите да стоят живи, да са атрактивно представени, с музика, аромати?…
– Това е другата ми голяма болка. Те са две всъщност. Едното, много по-важното, е България да изгради централизирани фондохранилища, както е в Германия и Холандия. Трябва да осигурим опазването и защитата на артефактите, но не всички разполагат с техника и подходяща климатизация. Много ми тежи и работим в това отношение, става по-бавно обаче поради оскъдните финанси. Аз се шегувам сега, че тъкмо музеите се отлепиха от дъното, имаше възможност за развитие и се оказа, че ни връхлетя световната финансова криза и пак май ще бъде затегнато кранчето. Продължава да се смята, че не сме приоритет на държавната политика, а аз не споделям това. След опазването на експозициите експонирането на артефактите е най-важното. В България повечето музеи си приличат – по начина, по който са подредени предметите. Именно в тази връзка организирахме в Кърджали национално съвещание с участието на Европейския музеен форум и там колжеката ни показа как е в Англия. Убеден съм, че музейният дизайн е от голямо значение. Трябва да се научим по атрактивен и естетичен начин да представим артефаките. Не е необходимо да пръснеш хиляди левове, за да смяташ, че една експозиция е стойностна, а така да акцентираш чрез цвят, класически и неокласически форми на изобразителното изкуство, че да впечатлиш посетителя, да дойде пак. Музейната колегия в страната има готовността да подходи новаторски, модерно, но пак всичко опира до пари. Някои погрешно смятат, че специалистите ни са инертни и консервативни, с което не съм съгласен – това са високообразовани хора, с много информация, професионалисти в своята област. Държавата има да извърви своя път, да създаде подходяща инфраструктура, да изгради своите дестинации, по които очаква да минава голям поток от хора, няма значение дали е български, европейски или световен поток. За нас ще е знак къде и какви изложби да показваме, да ги направим по-известни, повече хора да ги видят. Другата линия на поведение – виртуални изложби в интернет. В момента информираме колегите за софтуера за разработване на мултимедия. Моето дълбоко разбиране е всяка изложба да бъде съпроводена с виртуална реклама. Може да е в по-малък виртуален формат, но той да я прави известна в мрежата. Така стигаме до другия край на света.
– В кой бургаски музей успяхте да влезете?
– Последно в Художествената галерия “Петко Задгорски”. Познавах я досега само по снимки, реално влязох за първи път и съм впечатлен от нея. Едно култово съоръжение, много естетски направено, с три различни тематики. Изумителна е иконната зала, уникални икони се съхраняват там! Приветствам и тази чудесна организация на експозиционното пространство, тази публична дейност на галерията с големия роял. Разбирам, че тук кипи много интересен интелектуален живот. Няма нищо по-красиво от баграта и музикалния тон. Това са незабравими преживявания и приканвам всеки, който може да отдели малко време, да посети тези места на удоволствието. Върховно изживяване, голям разкош е да присъстваш на подобно място. За душата най-вече… Великолепната организация в галерията личи по линия на отчетите, ние говорихме за това с директорката Пенка Седларска, от която получих най-новото издание, един луксозен каталог. Колкото до археологическия музей бих искал повече неща да влизат там, югоизтокът доста се разработва археологически. За етнографския важи същото. Онова, което общината трябва да реши, да осигури на богатия бургаски музей сграда, която да побере това богатство. На тази богата земя музеят може да бъде един от знаците на Бургас. Знам, че е трудно, но го пожелавам, защото Бургас е курортно селище, тук са идвали и ще идват много туристи.
– Приятно ми е да чуя, че свръзвате удоволствията с посещение в галерията, но да ви върна към нетолкова празнично звучаща тема – закона за културното наследство, който влезе в парламента на второ четене. Неотдавна заявихте, че не сте съгласен с него, както и Европейската комисия. Променихте ли мнението си?
– Участвах като представител на Министерството на културата в работната група между първо и второ четене. Първо, да уточня, че за мен по-добър е онзи закон, който действа. Авторите имат доброто намерение новият текст да бъде модерен, да отчита новите реалности. Да превърне защитата на кулутурно-историческото наследство не само в държавна воля, но и в контрол на обществото. Това не се случи. Но ако реално истинска дискусия не се състоя, то поне множество правителствени и неправителствени организации бяха привлечени в работната група, като предложиха едни подобрени текстове. Направихме това, което можахме, стана добър закон, сега парламентаристите ще решат какво ще се случи. Имам само едно опасение и то е свързано със свободата на действие на нумизматите. Без да съм против хобито им и техните колекции, не считам, че това трябва да бъде една либерална дейност, която да не се подчинява на правилата на играта и да бъде извън закона. Последния текст съдържа параграф 6, според който нумизматите се превръщат в “държава в държавата”. Те сами правят идентификация на монетите, сами ги регистрират, сами определят тяхното движение по-нататък. А органът, който трябва да прави това и по констутиция, и по закон – държавата, го няма никъде.
– Това не важи ли и за частните колекционери?
– Огромната битка е да се легалириза ли нещо, което е било незаконно преди време? Това беше големият проблем. Няма да се легалириза. Щом като не можеш да докажеш собственост, ти си държател. Колекционерът е държател, собственик е държавата, това е само реалното положение до внасянето в залата, а парламентаристите могат да решат друго. Моят най-голям страх е параграф 6, това въобще не е хубаво за държавата. Правим инвентаризация, знаем артефактите, че са от музеите, но не можем да докажем, че са предмети на музеите. Затова бързаме да започнем регистрацията, тогава ще можем юридически да защитим предметите.
На снимката: Сградата, където днес се помещава БХГ „Петко Задгорски“, тази година навършва 100 г. Тържествата по този повод ще бъдат организирани през декември 2009 г.
Реставрацията на каменната пластика по фасадата на сградата в Бургас, строена преди 100 г. за синагога, вече е в ход. Ремонтните работи включват нова мазилка и освежаване на корнизите, нов покрив и външно стълбище, както и цялостна промяна на пространството около уникалното здание на ул. „Митрополит Симеон“ – тротоарът и зелените площи.
Общата стойност на предвидените дейности, плюс останалите 3 фасади, е изчислена на 160 хиляди лева, които ще бъдат набирани от дарители.
Това съобщиха на пресконференция миналия петък Диана Колчева, началник на отдел „Туризъм“ към община Бургас, арх. Дунка Герганова и реставраторът инж. Иван Иванов. Заедно с тях в инициативния комитет за събиране на средства за ремонта влизат още изкуствоведката Пенка Седларска, директор на Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски”, която се помещава в бившата синагога от 1963 г., и Сабетай Варсанов от еврейската организация „Шалом“, собственик на сградата. На срещата присъства и Смилена Смилкова, председател на „Шалом“, която изрази благодарности към общината за това, че ремонтът започва, когато еврейската общност в града се готви да отбележи 100-годишнината от построяването на някогашната синагога.
Почетни членове на инициатиативния комитет са кметът Димитър Николов и шефът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.
„Това за мен е един от „апетитните“ обекти в града и с радост се включваме в инициативата. Каменните пластики са в плачевно състояние, тъй като досега подходът в ремонтите е бил от порядъка на строително-бояджийски работи, никой не се е стремял да възстановява елементите. Знаем какво ще се получи, ние, реставраторите, го виждаме в съзнанието си и се надявам и бургазлии да видят красотата на сградата, когато приключим след 3-4 месеца“, каза реставраторът Иван Иванов. Според него там ще се оформи емблематичен център на града.
За Диана Колчева инициативата е от изключително значение за Бургас, който има потенциала на голям туристически град. През 1963 г. сградата е обявена за паметник на културата и оттогава пази богатия фонд на Художествената галерия, настанена там по идея на големия художник Тодор Атанасов.
Започнали са вече преговори с различни туроператори за предстоящия летен сезон, който се очаква да е особено атрактивен – за пръв път в Бургас ще гостува тракийското златно съкровище. В разстояние на два месеца, от 1 юли до 31 август, бургазлии и гостите на града ще имат шанса да се насладят на ювелирните древни находки по нашите земи.
Отчитайки позитивите, които подобна изложба носи, общината е готова за 3-годишно сътрудничество с Националния исторически музей и ще приеме други експозиции за по-дълъг срок – през 2010 г. и през 2011 г., от 1 юни до 30 септември.
Автор: Йорданка ИНГИЛИЗОВА
Източник: http://www.factor-bs.com/news-7313.html
28 януари 2009
Пластики, акварели и рисунки на покойния Маргарит Цанев – Марго вече са подредени в Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Експозицията беше открита снощи от Кольо Кехайов – приятел и колега на трагично загиналия Марго. Той живя само 24 години, но остави за поколенията творби, които и днес изглеждат различно за времето си.
Маргарит Цанев е роден в Тетевен на 30 октомври 1944 г. Завършва Художествената гимназия в София, а след казармата е от малцината приети да учат в Академията. Приятелите му го описват като изключително свободолюбив. Изгонен от Художествената академия заради това си качество. Отказват да го запишат отново, защото отказал да си обръсне брадата… Дни по-късно Марго е изгонен от квартирата си в София, защото по онова време ако нямаш документ, че си студент не може да живееш в столицата. Малко по-късно Марго избира най-страшното. Сам избира смъртта в Тетевенския балкан. Когато седмици по-късно тялото му е открито негови състуденти подреждат рисунките му в залата на Академията. Няколко дни след това експозицията е закрита от Държавна сигурност.
Днес творбите на Марго са в Бургас. Почитатели те му имат рядката възможност да видят и акварели на автора. Те са открити в архивите на Художествената гимназия преди година. Кольо Кехайов лично е съдействал за показването им в Бургас. Ценителите могат да видят и рисунка на Маргарит Цанев, която е с дата четири дни преди гибелта му.
Източник:
http://www.globusnews.net/index.php?option=com_content&view=article&id=2680
* Галерията – домакин на „Златните съкровища на България”
Автор: Кристина Вълчева, 30 януари 2009
Стартира инициатива по набиране на средства за реставрирането на сградата на Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски”. Това обяви днес, 30.01. Диана Колчева, Началник отдел „Туризъм” в Община Бургас на пресконференция, в която взеха участие арх. Герганова – представител на еврейската общност „Шалом” в Бургас и инж. Иван Иванов – реставратор. Стартът на инициативата през тази година съвпада със 100-годишния юбилей на сградата. Бургаската галерия е една от емблемите на града и може да бъде определена като „съкровищницата на Бургас”, защото в нея се съхраняват творбите на видни художници и е редовен домакин на редица културни събития, отбеляза инж. Иванов.
Това лято от 1 юли до 31 август галерията планира да стане домакин на изложбата „Златните съкровища на България” – част от фонда на Националния исторически музей.
За реставрирането на галерията са необходими 160 000 лв. Във връзка с набирането на средствата е създаден инициативен комитет с членове Диана Колчева, Пепа Седларска – Директор на БХГ „Петко Задгорски”, арх. Герганова , инж. Иван Иванов, Сабетай Варсанов – Председател на Духовния съвет при ОЕБ „Шалом”. Почетни членове на комитета са Кмета на Община Бургас Димитър Николов и Директорът на Националния исторически музей – Божидар Димитров. Вече има постъпили дарения, но са необходими още, заяви Колчева. Те ще се търсят както от фирми, така и от граждани. Колчева призова медиите да подкрепят инициативата и изрази убеждението си, че „когато обедним усилията си, постигаме нещата така, както ги искаме.” Дейностите по реставрацията предвиждат реставрация на каменната пластика на фасадите и пространството около сградата. До момента са правени различни ремонтни дейности, но никога такива, които да са насочени към възстановяване на първоначалния облик на сградата, което е стремежът на подетата сега инициатива. Община Бургас се ангажира с дейностите по ремонт на тротоарите около галерията, подновяване на растителността и на по-късен етап – охраната на гостуващите експонати. Смилена Смилкова, Председател на Еврейската общност в Бургас благодари на Кмета Николов за подкрепата на инициативата, защото, отбеляза тя, „тази иницатива е в името на културата и духовността”.
Сградата на БХГ „Петко Задгорски” е построена през 1909 г. и първоначално е била Синагога. Има сериозни основания да се смята, че е проектирана от австрийския архитект Фридирих Грюнангер, проектирал и Софийската Синагога. През 1963 г. Синагогата е реконструирана и превърната в галерия. Участниците в срещата изразиха убеждение, че това е паметник на културата, който е определял миналото, но ще оформи и бъдещето на града ни. Освен изложбата това лято, през следващите две години се предвижда в галерията да гостуват още две изложби от фонда на Националния исторически музей.
Средствата за реставриране на БХГ „Петко Задгорски” се събират в сметки при Първа инвестиционна банка – Бургас:
IBAN – BG 62FINV915010EUROA8CK (евро)
IBAN – BG 04FIN91501003835594 (лева)
Източник: http://www.burgas.bg/bg/news/details/1/2894
Снимка: Bourgas.Org
В-к „Черноморски фар“, 12.12.2008
Цели 30 години след последния си каталог Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“ се сдоби с нова луксозна книжка, която представя част от богатия й фонд. Снимките са дело на фотографа Цветан Четъшки, а уводните думи на изкуствоведката Пенка Седларска са преведени на руски и английски език.
Луксозната книжка съдържа информация за странджански икони, портрети, морски сюжети и натюрморти, цветни и черно-бели изображения. Любопитни са произведенията на Иван Мърквичка, Сирак Скитник, Владимир Димитров – Майстора, Васил Стоилов, Александър Мутафов, Тодор Атанасов и др. Каталогът е ценен и със съпътстващите биографични справки за авторите.
ЧФ
В-к „Фактор“ – Бургас, 11.12.2оо8
На снимката: Директорът на галерията Пенка Седларска /в средата/ вчера пак насочи вниманието към оригиналната пластика, назована “Целулоза”, която донесе това лято на Николай Караманов първа награда от биеналето “Приятели на морето”
Възрастен мъж почти се разплака пред картината “Рибар” на Александър Мутафов, рисувана през 1936 г. Човекът не можеше да откъсне поглед от платното, изобразяващо момче в лодка, което хвърля въдица във водата.
Произведението е част от първата по рода си експозиция “Морето в българската живопис”, която Бургаската художествена галерия “Петко Задгорски” подреди навръх Никулден. От фонда на културната институция, наброяващ около 3000 единици, са извадени десетки творби на едни от най-изтъкнатите български маринисти.
Яни Хрисополус, Дионисий Дионисиев, Александра Мичкуевска, Петко Задгорски, Дечко Стоев, Владимир Гоев, Александър Поплилов, Георги Баев, Кирил Симеонов, Виолета Масларова, Нуша Гоева, Евгени Бугаев впечатляват с особения си поглед към морската тематика и предпочетения рисунък. Поне 10 картини показват рибари или подготовката им за риболов, други разкриват трудовото ежедневие на брега, конкретни обекти като бургаската митница или различни емоционални състояния /”Утринна носталгия”, “Сняг и слънце”/. А Павел Вълков и изложените 5 негови акватинти приковават вниманието за дълго.
Основателно любопитство предизвикват и две фигури от бронз, които за пръв път стават обществено достояние. Това е пластиката на Георги Гьонев “Продавач на миди” и “Портрет на К.”, чийто автор Веселин Йовчев може да бъде похвален, че много точно е уловил чертите на художника Кольо Кехайов. Двете скулптури са на около 20 г.
“За нас е особено ценно, че подредихме за пръв път тази колекция, за която се подготвяхме дълго време. Гордост е, че притежаваме картини на Александър Мутафов, считан за първия български маринист. Страхотни неща имаме и бих искала повече хора да дойдат, за да видят как природата става храм за маринистите, а морето – олтар”, поясни за “Черноморски фар” директорът на галерията Пенка Седларска. Според нея почти няма бургаски автор, който да е прескочил темата за синята безбрежност.
Маринизмът е течение в романтизма, което се заражда в края на 17 и началото на 18 век. Пионери в тази област световното изкуствознание открива в лицето на Симон де Влигер /Нидерландия/, Джоузеф Търнър /Англия/ и Иван Айвазовски /Русия/. У нас това направление закъснява с 2 века. Правейки опит да обеме темата, бургаската експозиция показва най-добрите ни образци. Картините ще останат в галерията до Нова година.
Автор: Йорданка ИНГИЛИЗОВА
Източник: http://www.factor-bs.com/news-6829.html
В-к „Фактор“ – Бургас, 09.11.2008
На снимката: С тази картина, която се намира на втория етаж на БХГ “Петко Задгорски”, Дарина Пеева е спечелила второ място в международния конкурс по литография на името на Зене Фелдер. Вчера художничката лично получи наградата си в немския град Офенбах
Чрез акция “Перфорация” иновативно настроената Дарина Пеева отваря пред зрителя нови пътища на възприятие – дала е всичко от себе си, за да го накара да съпреживява, мислейки, или обратно. Художничката, позната с творчеството си в Австрия и Германия, разсъждава върху технологиите, които имат способността да запечатват нашите спомени, но никога не може да се разчита 100 процента на тях. Дали “файловете” ще надживеят онова, което е печатано върху хартия, пита тя.
Между черно-белия, червеникав и “пожълтял” офсет има доста за четене – справка от “Речник на символите”, словесни късове от шедьовъра на Вим Вендерс от 1987 г. “Криле на желанието”, дори конкретни пояснения като това: “Перфорацията като пробив и отваряне в друго пространство превръща реалните предмети в обвивки. Част от обектите, показани в тази серия, са реално съществуващи, но вече излезли от употреба форми”.
За зрителя няма да е трудно да разпознае образите на бургаските художници Стоян Цанев и Стойко Даскалов, да научи, ако е любопитен, че другият портрет в голям формат е на директора на градската галерия в Казанлък Христо Ганев. Авторката е използвала и снимка на баба си Мария, правена преди стотина години в Горна Оряховица.
Как се променят те обаче след “перфорацията”?…
За изкуствоведката Пенка Седларска няма колебание – имаме среща с оформен вече автор. “Тук няма стрелба и не за пробиване на пространството става дума, а за търсене на вътрешни канали за комуникация. Един забележителен пример как младият човек дири пътища за контакти в търсене на самия себе си”, коментира изложбата Седларска.
“То е като при детето, всичко се променя, когато порасне. Перфорацията изменя нещата, но това не е лошо, защото предлага да надникнеш в друга реалност. Какво има там аз не знам, показвам на зрителя само нов път, а какъв ще е той, зависи къде иска да отиде. Моята намеса спира дотук – не искам да внушавам повече”, обясни Дарина. Тя е рисувала 4 месеца почти в несвяст и сега, когато е стигнала финала, казва, че престава да се вълнува. Предоставяйки творбите си на публиката, “те не са мои, ваши са”, художничката пожела на гостите в БХГ “Петко Задгорски” приятно пътуване с тях.
Автор: Йорданка ИНГИЛИЗОВА
Източник: http://www.factor-bs.com/news-6480.html
Излезе от печат новият календар за 2009 г. с избрани творби на големи български живописци от фонда на Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“.
Можете да разгледате електронното копие тук: Календар 2009 (pdf)
Новини от Bourgas.Net
