Снимка: DarikNews
Руско РУСЕВ, директор на дирекция “Музеи, галерии и изобразително изкуство” към Министерството на културата:
Боя се, че нумизматите стават “държава в държавата”
Интервю на Йорданка ИНГИЛИЗОВА
Неотдавна Регионалният бургаски музей домакинства инициирания от Министерството на културата Национален семинар по проблемите и подготовката за въвеждане на Единния софтуер за управление на музейните фондове като част от проект на МК, финансиран от Европейския съвет за култура. Чрез него българските музеи ще бъдат част от европейската и световна мрежа на културните ценности.
На семинара, открит в залата на Художествената галерия „Петко Задгорски” от шефа на „Музеи, галерии и изобразителни изкуства” при МК – Руско Русев, присъстваха много директори и IT-специалисти на редица музеи и художествени галерии от Югоизточна България.
– Г-н Русев, докъде сме стигнали с дигитализацията на музейните фондове и каква е политиката на Министерството на културата в това отношение?
– Ние разбираме дигитализацията в 3 стъпки. Първо – дигитализация на музейните фондове, после на информацията и после на музейните дейности. Всичко това е свързано. Трябва електронно да регистрираме музейните предмети с данните за тях, натрупани отвън, тъй като информацията за всеки артефакт е интересна за публиката. Убеден съм, че освен показването на предметите е важно да произвеждаме и разпространяваме тази информация. Трябва да се научим музеите да бъдат медии, т.е. разпространители на тази информация. Затова тази година направихме работна среща на тема “Музеи и медии”, свързана с динамичното развитие на технолгиите. Огромното натрупване на информация в музеите налага да говорим за нов тип дейност в тях. Всичко се качва в дигитален вид и се разпространява в световната мрежа. За съжаление там има съвсем малко или почти нищо за България, въпреки че ние сме третата държава в света, която притежава най-много артефакти, свързани с периода на античността и въобще с ранната история на човечеството.
– Защо е така?
– Защото тази информация не е систематизирана, не се познава от достатъчно много хора. Тя не е дигиталиризирана, това го няма във вид на образ, а както знаем през последните 5 г. IT-технологията се развива с бързи темпове. Има немалко случаи, в които артефактът като естетика, като предмет е нещо незначително, но е изключително ценен, защото притежава невероятна история, а хората се интересуват и от това. Производството на информация е много важно и от музейните специалисти се очаква те да я поднесат ясно и интригуващо. Достъпът до сегашните албуми и каталози е по-ограничен, а чрез световната мрежа вече далеч повече хора ще узнаят за богатствата по нашите земи. А нали това е едно от основните изискванията на ЕС – да осигурим по-голям достъп на потребителите.
– Колко са нашите музеи и има ли някаква статистика за броя на съхраняваните в тях предмети?
– Относително знаем, защото артефактите нарастват в геометрична прогресия. Преди 15 г. те бяха около 4 500 000, сега говорим за 7 250 000 артефакти. А музеите са ясни – 235 са регистрираните на територията на страната. Но има нещо различно, сега у нас върви процес за трансформиране на музейните сбирки в общински музеи. Вече сме създали 6-7 такива – в Малко Търново, Любимец, Харманли, Борово, Полски Тръмбеш… Сигурен съм, че броят им ще расте, поне още 20-30 музея ще открием. Което е нормално – стремежът на човека да представя в материален вид идентичността на отделната общност се е зародил още от тотемните общества.
– Как се вписваме в световната музейна ситуация?
– В една страна като Холадния например, която е почти колкото нас, има 700 музея и ние се изравняваме с нашите около 500 музейни сбирки плюс 235 музея. В рамките на нормалното сме. И тук искам да отбележа, че не става дума само до създаването на исторически музеи, ето, в Тутракан има музей на риболова в Тутракан.
– В годините, когато паднаха границите и хората щъкат напред-назад из глобалното село, има вече база за сравнение и летвата е вдигната високо. Работи ли се в тази посока – музеят да не е мъртъв, експонатите да стоят живи, да са атрактивно представени, с музика, аромати?…
– Това е другата ми голяма болка. Те са две всъщност. Едното, много по-важното, е България да изгради централизирани фондохранилища, както е в Германия и Холандия. Трябва да осигурим опазването и защитата на артефактите, но не всички разполагат с техника и подходяща климатизация. Много ми тежи и работим в това отношение, става по-бавно обаче поради оскъдните финанси. Аз се шегувам сега, че тъкмо музеите се отлепиха от дъното, имаше възможност за развитие и се оказа, че ни връхлетя световната финансова криза и пак май ще бъде затегнато кранчето. Продължава да се смята, че не сме приоритет на държавната политика, а аз не споделям това. След опазването на експозициите експонирането на артефактите е най-важното. В България повечето музеи си приличат – по начина, по който са подредени предметите. Именно в тази връзка организирахме в Кърджали национално съвещание с участието на Европейския музеен форум и там колжеката ни показа как е в Англия. Убеден съм, че музейният дизайн е от голямо значение. Трябва да се научим по атрактивен и естетичен начин да представим артефаките. Не е необходимо да пръснеш хиляди левове, за да смяташ, че една експозиция е стойностна, а така да акцентираш чрез цвят, класически и неокласически форми на изобразителното изкуство, че да впечатлиш посетителя, да дойде пак. Музейната колегия в страната има готовността да подходи новаторски, модерно, но пак всичко опира до пари. Някои погрешно смятат, че специалистите ни са инертни и консервативни, с което не съм съгласен – това са високообразовани хора, с много информация, професионалисти в своята област. Държавата има да извърви своя път, да създаде подходяща инфраструктура, да изгради своите дестинации, по които очаква да минава голям поток от хора, няма значение дали е български, европейски или световен поток. За нас ще е знак къде и какви изложби да показваме, да ги направим по-известни, повече хора да ги видят. Другата линия на поведение – виртуални изложби в интернет. В момента информираме колегите за софтуера за разработване на мултимедия. Моето дълбоко разбиране е всяка изложба да бъде съпроводена с виртуална реклама. Може да е в по-малък виртуален формат, но той да я прави известна в мрежата. Така стигаме до другия край на света.
– В кой бургаски музей успяхте да влезете?
– Последно в Художествената галерия “Петко Задгорски”. Познавах я досега само по снимки, реално влязох за първи път и съм впечатлен от нея. Едно култово съоръжение, много естетски направено, с три различни тематики. Изумителна е иконната зала, уникални икони се съхраняват там! Приветствам и тази чудесна организация на експозиционното пространство, тази публична дейност на галерията с големия роял. Разбирам, че тук кипи много интересен интелектуален живот. Няма нищо по-красиво от баграта и музикалния тон. Това са незабравими преживявания и приканвам всеки, който може да отдели малко време, да посети тези места на удоволствието. Върховно изживяване, голям разкош е да присъстваш на подобно място. За душата най-вече… Великолепната организация в галерията личи по линия на отчетите, ние говорихме за това с директорката Пенка Седларска, от която получих най-новото издание, един луксозен каталог. Колкото до археологическия музей бих искал повече неща да влизат там, югоизтокът доста се разработва археологически. За етнографския важи същото. Онова, което общината трябва да реши, да осигури на богатия бургаски музей сграда, която да побере това богатство. На тази богата земя музеят може да бъде един от знаците на Бургас. Знам, че е трудно, но го пожелавам, защото Бургас е курортно селище, тук са идвали и ще идват много туристи.
– Приятно ми е да чуя, че свръзвате удоволствията с посещение в галерията, но да ви върна към нетолкова празнично звучаща тема – закона за културното наследство, който влезе в парламента на второ четене. Неотдавна заявихте, че не сте съгласен с него, както и Европейската комисия. Променихте ли мнението си?
– Участвах като представител на Министерството на културата в работната група между първо и второ четене. Първо, да уточня, че за мен по-добър е онзи закон, който действа. Авторите имат доброто намерение новият текст да бъде модерен, да отчита новите реалности. Да превърне защитата на кулутурно-историческото наследство не само в държавна воля, но и в контрол на обществото. Това не се случи. Но ако реално истинска дискусия не се състоя, то поне множество правителствени и неправителствени организации бяха привлечени в работната група, като предложиха едни подобрени текстове. Направихме това, което можахме, стана добър закон, сега парламентаристите ще решат какво ще се случи. Имам само едно опасение и то е свързано със свободата на действие на нумизматите. Без да съм против хобито им и техните колекции, не считам, че това трябва да бъде една либерална дейност, която да не се подчинява на правилата на играта и да бъде извън закона. Последния текст съдържа параграф 6, според който нумизматите се превръщат в “държава в държавата”. Те сами правят идентификация на монетите, сами ги регистрират, сами определят тяхното движение по-нататък. А органът, който трябва да прави това и по констутиция, и по закон – държавата, го няма никъде.
– Това не важи ли и за частните колекционери?
– Огромната битка е да се легалириза ли нещо, което е било незаконно преди време? Това беше големият проблем. Няма да се легалириза. Щом като не можеш да докажеш собственост, ти си държател. Колекционерът е държател, собственик е държавата, това е само реалното положение до внасянето в залата, а парламентаристите могат да решат друго. Моят най-голям страх е параграф 6, това въобще не е хубаво за държавата. Правим инвентаризация, знаем артефактите, че са от музеите, но не можем да докажем, че са предмети на музеите. Затова бързаме да започнем регистрацията, тогава ще можем юридически да защитим предметите.
