130 години от рождението Владимир Димитров-Майстора /1882-1960/

130 години от рождението Владимир Димитров-Майстора /1882-1960/

„ДЕВОЙКА“, м.б. пл., 98 x 60 см.

Published in: on 1 февруари, 2012 at 12:37 am  Comments (1)  

В залите на Бургаската художествена галерия: Бенчо Обрешков

Бенчо Обрешков (1899-1970), „Посрещане“ (1965), маслени бои, платно, 100 х 81 см., инв. номер 95

 

В залите на Бургаската художествена галерия: Бенчо Обрешков

Бенчо Обрешков (1899-1970) има щастливата съдба да получи великолепно художествено образование. След 2 години обучение в Рисувалното училище в София, той бива приет в Дрезденската художествена академия (1920-1926) в ателиетата на големите немски експресионисти Ото Дикс и Оскар Кокошка. Следва две години в Парижката академия „Гранд Шомиер“ при именития френски скулптор Антоан Бурдел, като изпитва благотворните влияния на Парижката школа.

Светогледът на Бенчо Обрешков се формира още през фигуралната фаза на модерното западно изкуство и синтезира живописнити пластични системи на импресионизма, експресионизма, фовизма, неокласицизма.

Всичко научено Бенчо Обрешков прибавя към богатите ни национално-фолклорни и иконографски традиции, за да създаде своя неповторим художествен стил. Така се раждат безбройните композиции, портрети, натюрморти, в които вече ясно се откроява неговият сочен, живописен език.

През 50-те години на миналия век художникът навлиза в своя нов стил, белязан с подчертания интерес към българския фолклор с неговата неповторима ритмика и колорит. От тази  фолклорна серия, населена със селски мадони, работещи момичета, рибари, кошове, пълни с цветя, плодове, блика свежест, радост, оптимизъм. Тук той се явява истински майстор на сложните тонални съзвучия.

Именно в този период (1964 г.) е създадена картината „Посрещане“, която ви показваме. Това е фигурална композиция, състояща се от пет женски фигури, като вниманието на зрителя е насочено към средната, държаща съд с плодове. Миловидните лица на образите, вглъбеният им поглед, стройните фигури подчертават замисъла на художника да извиси нравствената красота на българката. Прави го модерно, стилно, без да губи връзка с традицията. С дозирана пластична и естетическа изисканост той гради своя образен свят, за да ни поднесе посланието на творбата.

Петте селски девойки са застанали пред нас  мълчаливи и  в трепетно очакване. Плодовете и цветята в ръцете им  създават атмосферата на посрещането  и  гостоприемството ,но ни насочват към идеята за  плодородието  и смисъла на човешкия труд.

П. Седларска

 

В залите на Бургаската художествена галерия: Спас Нешовски

Спас Нешовски (1947-1982), „Луди млади“, маслени бои / платно, 100 х 81 см. Бургаска художествена галерия, инв. номер 808

 

В залите на Бургаската художествена галерия: Спас Нешовски

Картината „Луди млади“ е една от най-романтичните картини на Спас Нешовски, създадена в 1981 г., периодът когато художникът изгражда своя  фолклорно-поетичен стил.

Почти винаги при избора на теми той се обръща към родното село, фолклора, приказките, легендите, нещо което му дава по-голяма свобода за идеализация и интерпретация на образите съгласувано с естетическата му нагласа.

В картината „Луди млади“ три момичета, по детски невинни, танцуват опиянени от красотата на природата. Три момичета се въртят във вихъра и сложния ритъм а земята. Това е танцът на човека и природата. Синхронът е получен.

Художникът наблюдава отгоре и като че ли нежно прегръща с поглед всичко – момичетата, тревите, цветята, поляните, дърветата, небето.

В този първично-хедонистичен, приказно-романтичен свят на Спас Нешовски има много волна фантазия. Всичко блика и извира като музика-ярко жълто, тревно зелено, топло червено.

Картината действа изключително жизнерадостно. Това е едно безкрайно пътуване към детството, където родното огнище, пасторалните сцени, човешките същества са скътани в сърцето на художника чисти и непроменени.

Още за творчеството на Спас Нешовски в блога на П. Седларска


За първите (Петко Задгорски)

Петко Задгорски /1902-1974/, „Гемии – разтоварване“ (1948), маслени бои-платно, 68-78 см., инв. номер 57.

 

За изкуството на Петко Задгорски – патрон на Бургаската художествена галерия

Всестранните интереси на този талантлив човек ни отвеждат често в несъвместими на пръв поглед насоки на човешките търсения и умения. Неговите проекти на яхти, кораби и гемии намират до днес приложение в родното ни корабостроене. Той е първият секретар на Дружеството на бургаските художници, по-голяма част от които са негови ученици и приемници. Той е първият реставратор на художествената галерия. Ако разгледаме многобройните стенописи на художника, ако се запознаем отблизо с неговото богато живописно и графично творчество, ще се убедим не само в универсализма му, но и в това че той е един от онези творци, които променят начина, по който възприемаме света.

На 22 февруари 1952 г. в Морската градина на Бургас е открит паметник на големия поет а А.С. Пушкин. Специалистите го наредиха сред най-добрите реализации на тази тема в световното изкуство. Автор и изпълнител на паметника е бургаският художник Петко Задгорски.

За изкуството на художника не може да се приложи нито едно от обичайните определения като регионалист, маринист, майстор в която и да е живописна насока, тъй като той постига рядко тематично и жанрово богатство. И то не само  защото минава леко от пейзажа към композицията и портрета или се отказва от всичко това и се залавя със скулптура и графика, а защото ни въвежда в емоционално състояние, което може да излъчи само една многострунна душевност.

Петко Задгорски е роден на 2 юли 1902 година в Сливен. От рано останал сирак, той бива възпитан  в дух на патриотизъм и родолюбие от баба си Ана, родственица на Хаджи Димитър. В Художествената академия /1924-1928/ учи в класа на професор Димитър Гюдженов, художник, чийто творчество изцяло е възхвала на българската история. Под негово въздействие той се приобщава към реалистичното изкуство, към сюжетната композиция, често свързана с литературен подтекст.

Когато по-късно пристига в Бургас и остава тук до края на живота си, неговата романтична нагласа прелива в любов към морето. Той изучава със страстта на изследовател приливите и отливите, залезите, които потъват някъде зад хоризонта. Дългите разходки навътре в морето с направената от него самия яхта го отвеждат в миража, където се сливат реалният и неговият измислен свят. „Мъгла над рейда“, „Лодки“, „Пейзаж от солниците“ разкриват импресионистичната насока на неговите търсения. До зрителя достига плясъкът на вълните, писъкът на чайките …

Рожби на деликатна чувствителност и оригинална образна мисъл, тези картини говорят за упоритата работа на художника при довеждане на своето послание до зрителя. Те заемат важно място в неговото наследството, защото осъществяват връзката му със следващото поколение бургаски художници – Георги Баев, Генко Генков, Владимир Гоев, Тодор Атанасов.

Картините на Петко Задгорски, създадени през педесетте години на миналия век, макар да носят духа на своето време, показват личната творческа позиция на автора, насоката му към чисто художествените задачи.

Въпреки че пресъздава реалността в нейните материални форми, сблъсъкът му с натурата почти винаги преминава в обобщена представа, събираща видяното и мечтаното в едно, в идеалното пространство на картината. На зрителя се предава убеждението за неотделимостта на красотата от нравствеността.

Вътрешната свобода на твореца, неговата убеденост в правотата на избраната позиция, интересът към историята и миналото на българския народ са причината да се родят прекрасни творби като „Хвърковатата чета“, „Лопушанската чета“, „Бунтът на жените“ и др. Тези картини показват не само идейната насока на автора,но и усета към оригинална композиция, диагонална или фронтална, със силно действени ракурси и неочаквани съпоставки. Личното чувство, с което той е наситил своите творби, е тъй завладяващо, че у зрителя се пренася трепетът на преживяванията му, а това е била съществената задача на художника.

Творчеството на бургаския художник Петко Задгорски, ни дава онази естетическа наслада, каквато изпитваме само пред искрено творчество и то на човек с ясни житейски и философски позиции. То има силата да ни възвърне онова чувство на непосредственост, което губим ежедневно в ритъма на нашия лудо забързан свят.

П. Седларска

За първите (Тодор Атанасов)

Тодор Атанасов /1928-1985/, „Литография“, 40-60 см., инв. номер 204

За изкуството на  Тодор Атанасов – първи директор на Бургаската художествена галерия

Той беше сериозен човек и прям, изключително прям и естествен. Не обичаше сложните „увъртания и лакирани истини“. Понякога си навличаше  неприятности, но говореше това, което мисли, а мислеше не само за себе си. Занимаваха го проблемите за възпитанието и преустройството на общественото съзнание, за преосмисляне на художественото творчество и връзката му с хората, за съдбата на Бургас и неговата стара архитектура. Тодор Атанасов беше личност с многостранни интереси. Работата му на график се вместваше сред огромната му организаторска и административна дейност. Ще бъде недостатъчно, ако кажем, че Тодор Атанасов беше мислещ художник, той беше социално мислещ и нравствено ангажиран творец.

Роден е в Карнобат през 1928 г., но израства и живее в Бургас в просветено семейство. Баща му,човек с всестранни интереси и буден патриотичен дух, е бил дългогодишен сътрудник, журналист, фоторепортер на бургаския вестник „Фар“. Бъдещият художник расте в скромна семейна атмосфера, изпълнен с вълненията на големите идеали на времето. Още  в ранното детство се оформят основните черти на характера му – непримиримост към неправдата, леността, еснафската ограниченост… Когато завършва Художествената академия през 1954 г. в София, той има вече всички предпоставки и лични наклонности да се развива като обществено активен художник. Знанията, които получава за изкуството в класа на проф. Дечко Узунов, а по-късно и на Иван Фунев, Тодор Атанасов насища със свое съдържание, почерпано направо от политическия живот в страната и личното си участие в него.

Най-ранни творби на художника са скулптурните бюстове – портрети на  революционни дейци. И вероятно би продължил в тази насока, ако контузията на крака, останала му от първата младежка бригада  във Визица (1947 г.) вече не му създаваше усложнения. Скулптурата, изискваща голямо физическо напрежение и издържливост, бива заменена с графиката, която се оказва по-директно изобразително средство за задачите и творческата програма на художника.

Още в ранните си години Тодор Атанасов тръгва по свой собствен път и в зрялата си възраст си създава слава на човек, който отхвърля като безполезно всичко, което е нереално. Бе привлечен по вкус и темперамент от конкретното, преживяното, доловимото, от познатите ни човешки осезания. Още млад, той е вече бунтар срещу неправдите, а това го поставя както според художественото му творчество, така и в усилията му за идеологическо мислене на страната на будната съвест. Тодор Атанасов не е нито еклектичен, нито предубеден художник, той вярва в своите принципи, съгласувани с нравствените закони на обществено полезната дейност. Още тогава се обръща към трайните стойности на живота, бавно и последователно узаконява  правото си над един определен типаж. Така се създава обликът на графичното му изкуство, проникнато от съдържание, без „превземки и сантиментални волности“.

Първите графики, още незрели, разчитаха на непосредствеността на рисунката, но те бяха достатъчно категорични като позиция и послужиха за отправна точка на по-късната му художествена дейност. „Двубой“, „Призори“, „Заточеници“, това бяха заглавията на тези творби. Те носят нещо от духа и политическия заряд на Жендов, Ангелушев и цялото пролетарско изкуство на 30-те години. Заедно с поколението априлски художници-графици, между които Тодор Панайотов, Христо Нейков и др. той дойде като че ли да довърши революционните традиции на миналото, за да отправи път на другите към новото .

Неговите графики, рисунки, изпълнени със силни човешки фигури, работнически бунтове, партийни акции са подети от устрема на тази идея.

„Моряк“ е дипломната работа на художника, за подготовката на която той работи близо месец  на кораб, за да се запознае с труда, неволите и романтиката на моряшката професия. Оттогава е оставил много картини на тема море. То придава аромат и отзвучава в почти всичките му по-късни работи с рибари, докери, босоноги момчета на кея, момичета, отправили поглед към морето, където са техните близки.

Но най-голямо внимание художникът отделя на островa –  „Св. Анастасия“, „Болшевик“, „Бунтът на острова“  и много още графики и цветни рисунки. Тези творби са реалистични, те излъчват оптимизъм и ведро настроение. Упоритостта на художника и силата на неговата воля тук закономерно се съчетава с откровената поетика. В този ранен период е създаден цикълът „Спомени“. Автобиографични, те са и романтични  по своя дух, изпълнени с младежки ентусиазъм и бойка целеустременост. Тук Тодор Атанасов застава на страната на онези художници, които отстояват възгледа за графиката като средство за вникване в света  и за пряко изразяване на идеи.

На общата художествена изложба през 1969 г. в Бургас художникът участвува  с четири литографски творби, обединени в цикъла „Странджа -1923“ („Робът въстана“, „Обявяване на комуната“, „Отстъпление“, „Пожарища“). Всяка линия тук предава не случайността на явленията, а мисълта на автора, неговата равносметка за стойността на тези исторически събития днес. С композиционната си и реалистична дарба художникът успява да вникне дълбоко в миналото на нашия народ, да предаде жизнената правдивост и жива изразителна сила на образите.

Цикълът „Април“ (1971 г.) бележи нова страница в художественото творчество на Тодор Атанасов. То носи стилна чистота и категоричност. За първи път той използува цветния фон. Интересът към цветната графика тогава е резултатът от една тенденция към внасяне на известен лиричен оттенък за сметка на чистата рисунка. Всеки от листите – „Музика“, „Майки“, „Засаждане“ – съдържат намек за определени събития и символи, изведени на преден план, а чрез тяхната съпоставка и редуване се стига до общия еквивалент, резултат и цел на графичната творба. Фигурите са плътни, триизмерни, контрасно поставени на светъл фон, което прави да действуват монолитно като знаци.

В  „Странджански легенди“ – цикъл, създаден през 1978 г., светлината е дифузна, липсва акцент. Идеята се разстила в изображението на природата и чувството за вечните стойности на народния гений. Звучи музика в тези творби. Те са ритмични като песен. Вижте тези графики, не внушават ли те чувството за дълговечност, емоционална сдържаност, характерна за българския народ? С тайната на българските народни празници, обреди, легенди, народни песни той откри за себе си народопсихологията на българите, отстояли през вековете на робството. Стихът на народната песен се явява и наименование на творбата /“Българи глава дигнале..“, „С царя бой да се бият..“/. Но въпреки това графиките на Тодор Атанасов в никакъв случай не бива да се разглеждат като илюстрации към определена народна песен. В дадения случай се създава един съвсем нов, самобитен, образнографичен еквивалент, свързан с народното творчество преди всичко с дълбоко националния си дух.

В последните работи особено силно впечатление прави умело изградената композиция,тънкото чувство на художника за детайл.Поразява не толкова неговата техническа сръчност,колкото подходът към разкриване  на темата ,сериозното отношение към това,което може да бъде предмет на изкуството .Най-интересното е ,че Тодор Атанасов тръгна в графиката не от линията,както е прието, а от формата.От тук това монументално,скулптурно въздействие на творбите.

За стилното изграждане на своето изкуство художникът изучава с търпение наследството  на нашата стара култура – събира икони от Странджанския край, първият картинен фонд на Булгаската художествена галерия, която ще оглави, изучава песенното и народното творчество на този край. Интересува го комуникативната сила на старото българско творчество, което общува директно с публиката, въздейства бързо и ясно със своята логическа простота. Затова изкуството, което Тодор Атанасов създава, не е реставраторство на определени наши традиционни изразни средства, а извличане на вечните символи  и стойности, залегнали в спецификата на националното ни светоусещане. Мъдростта и силата на непреходните естетически закони са подложени на изпитанието на времето.

По този начин, сложно осмислящ идейните проблеми и дълбоко вникващ в тях, художникът подчинява своите изобразителни средства на естетиката на простата и реалната красота. Стилово тези негови графики са интересен опит за показване декоративната сила на образа. Тук се използват елементи, характерни за българската традиция – симетрия, детайлно изписване  на стилизирани атрибути, ритмичност на силуета, извеждане образите на преден план. Всичко това създава представа за ритуалност, подчертана от хармоничното спокойствие и застиналост на фигурите.

„За хляба“, „За земята“ – тези творби, създадени през 1984 г., показват, че всички досегашни опити идват тук да изведат вечните обобщения за природата, плодородието, живота, раждането. Те са светли химни за обновителната сила на природата, за радостта от съзиданието на човешките ръце. Това са може би най-хубавите картини на художника наред с тези, създадени по творбите на Йордан Йовков и Любен Каравелов, едно истинско вникване в човека, в тънкостите на неговата духовна индивидуалност. Фонът вече е по-абстрактен. Картинната плоскост е двуизмерна. Съотношението между изображението и фона е такова, че създава усещането за вселената и човекът като част от нея. Опитът да се осмисли традицията, източниците, своеобразието на една култура идва от способността на автора да се дистанцира творчески от проблемите .

Казват, че някога Балзак се е интерисувал толкова много от реалното, само да се отърве от него, да го преодолее и да се посвети изцяло на вечните истини. Дали последните картини на Тодор Атанасов не показват подобна еволюция?

Ако погледнем цялото негово творчество със спадове и стъпала, ще се убедим, че то звучи като паметник на времето, в което е живял творецът. Тези картини, посветени на нашата история и трудово съвремие, са тезисите на едно монолитно поколение, отличаващо се с мъжественост в отстояване на принципите и младежко първооткривателство в големия свят на изкуството. Разгърнем ли свитъка на неговата творческа история, ще останем изумени от вътрешната борба между дълга на гражданина и общественика и свободата на артиста и твореца. Времето е напирало непрестанно, валели са задачи, отговорни, неотложни, а там някъде отвътре е греело желанието за творчество. Откраднатите мигове активизират твореца за едно съдържателно, лаконично, пестелива изкуство, което да събере целия минал опит на твореца. Художникът работи върху картината и материала, върху възможностите на своята работа, със завидна сериозност до последните дни на своя живот. Графиката „Пролет“ по стихове на Реджеб Кюпчу бива избрана за символ на Младежкия фестивал през 1985 г. Двеста графики с автогроф от Тодор Атанасов литват със самолета за Москва, като последно сбогом и пожелание за мир. Те са пример за едно вдъхновено и общественополезно изкуство.

Пенка Седларска

/сп.“Море“ /

Честита 2011 година!

Published in: on 30 декември, 2010 at 7:01 pm  Вашият коментар  

Картина на седмицата: Златю Бояджиев, „Говедари“

Златю Бояджиев (1903-1977), „Говедари“ (1968),
198 х 138 см., маслени бои/платно, инвентарен номер 335

Представяме ви поредната творба от фонда на Бургаската художествена галерия – картината „Говедари“. Тя е дело на един от най-големите и самобитни български художници – Златю Бояджиев (1903-1977).  Картината е рисувана през 1968 г. Това е вторият творчески период на художника, в който доминира странното, чудноватото, фантастичното. Хора, животни, природа – всичко заживява в един неповторим приказен свят, забавен за разглеждане и обаятелен като атмосфера. За това допринася и колоритът, издържан в топла бежово-оранжева гама.

Многото детайли и подробности, които художникът прибавя, не само не изсушават изображението, но тъкмо напротив, успяват да създадат подчертано живописна среда, където пространството и материалността на природните форми са облъхнати от своебразно благородство.

П. Седларска /изкуствовед/

Published in: on 26 декември, 2009 at 4:31 pm  Вашият коментар  

Картина на седмицата: Тодор Евгениев, „Рибари“

Тодор Евгениев, „Рибари“, 80 x 90 см., маслени бои, платно, инвентарен номер 922

Тодор Евгениев е живописец, роден е на 26.11.1934 г. в Бургас. През 1961 г. завършва Художествената академия – София, специалност декоративно-монументална живопис при проф. Георги Богданов. Живее и твори в Бургас.

Published in: on 3 декември, 2009 at 11:25 pm  Comments (1)  

Картина на седмицата: Веса Василева, „На брега“

Веса Василева, „На брега“ (1970),
инв. номер 376, маслени бои, платно, 100 х 81 см.

Веса Василева (родена на 16.10.1926 г. във Велинград). През 195о г. завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Илия Петров. Работи в областта на живопистта и приложната графика (оформяне на книги, пощенски марки).

Published in: on 29 ноември, 2009 at 7:53 pm  Вашият коментар  

Картина на седмицата: Ванко Урумов, „Сенници“

VankoUrumov-Sennici

Ванко Урумов, „Сенници“,  
маслени бои, платно, 116 х 90  см., инв. номер 631

Ванко Урумов – живописец. Роден през 1941 г. във Варна. Завършва Художествената академия – София /1971/, специалност живопис при проф. Панайот Панайотов. Живее и работи във Варна.

Published in: on 31 август, 2009 at 5:18 pm  Вашият коментар  
%d bloggers like this: